15:02 | На преден план

14:57 | Местен фокус

14:36 | Основна линия

9618

Културата на ходене на минерална баня у нас се възражда, въпреки че в София почти две поколения са изгубени за тази традиция.Тя постепенно намира място в ежедневието на хората, като интересът се засилва заедно с нарастващото търсене на уелнес и балнеологични услуги.

Автор: БТА / Редактор: Стела Филипова | 16 Август 2025, 13:30 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Баните на България не са отживелица, а са част от културното ни наследство, допълни Захариев. По-цялостна картина на обществените бани по българските земи може да бъде очертана за османския и възрожденския период, разказа доц. д-р Виолета Коцева, ръководител на катедра "Етнология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Масовото изграждане на обществени бани по българските земи съвпада с османския период, процес, улеснен от множеството извори с естествено топли минерални води, допълни ученият.

Днес добре възстановените бани в страната имат своите постоянни клиенти, посочи Захариев и даде примери с общинските бани в с. Ягода, Хасковски минерални бани, Стрелча и Якоруда, които работят на печалба. В Банкя, макар и с бански, банята също е постоянно пълна с посетители.

Според него последователите на този тип култура са основно хора със средни и по-високи доходи, които търсят удоволствие и здраве в минералната вода. Цените варират между 10 и 20 лева в зависимост от нивото на обслужване. Въпреки наличието на семейни кабини с вани, българите все по-рядко ходят на баня семейно, тъй като всеки има баня у дома – затова посещението днес е насочено най-вече към релаксация и личното време, допълни Захариев.

Как е било преди

След 16 век почти във всяко населено място в България се изгражда хамам, особено там, където има концентрирано мюсюлманско население, разказа доц. д-р Виолета Коцева. На баня се ходи за цял ден, с храна, жените се приготвят от сутринта, не случайно някои автори определят хамама като възрожденското кафене за българските жени, във време, в което публичните заведения не са достъпни за тях, разказа ученият. Тя допълни, че традицията позволява в хамама да се прекара цял ден, като се премине през потилнята, къпалнята, басейна и сушилнята.

Баните в определени дни се използват от мъже, в други - от жени, каза етнологът. Докато децата са малки, те ходят на баня с майките си, когато пораснат се разделят по полов признак. За българите денят за ходене на баня е събота, за да са чисти, когато отиват на църква в неделя, посочи доц. Виолета Коцева.

Хигиенната култура

Това, което ние днес влагаме в понятието хигиена – чистота, която има отношение към здравето на човека, не съществува в традиционния период, разказа доц. Коцева и допълни, че за българите има доста податки - археологически и писмени извори, които показват някакво отношение към чистотата. По думите обаче в никакъв случай не може да си говори за хигиена в съвременния смисъл на това понятие. Понятието хигиена е продукт на модерното време и в този смисъл то няма как да се използва за отминали епохи. Ако говорим за някакви очистителни практики, всяка една религиозна система ги има заложени, но те са свързани по-скоро с отдаването на почит към сакралното, каза ученият. Тя изтъкна, че за Римската империя хигиената е свързана с аристократична практика, а не толкова със здравословна чистота.

Индустриализацията, която навлиза по-рано в Западна Европа, носи със себе си съвременната медицина и ново знание за здравето. Струпването на работници във фабрики и мини често води до епидемии, което подтиква западните общества да изградят по-висока хигиенна култура. Тогава се появява и душът като практично средство за бързо измиване на работниците след тежък труд, посочи етнологът.

България остава встрани от тези процеси, но чрез исляма навлизат ритуалните очиствания. "В онези периоди хигиената е по-скоро културна практика, отколкото ежедневна рутина, и няма пряка връзка със здравето", уточни доц. Коцева.

Да имаш баня вкъщи

Традицията да се ходи на обществена баня постепенно замира с навлизането на баните в домовете и изграждането на ВиК мрежата, разказа доц. Коцева. По думите след установяването на комунистическия режим се провежда политика на модернизация и в редица населени места се изграждат обществени бани. В по-малките селища тази практика се запазва до 60-те години на XX век, но вече не като семейно преживяване, както в края на Възраждането и в първите десетилетия на XX век, а индивидуално – като част от седмична или ежедневна рутина.

Бани в домовете у нас има още през османския период под формата на т.нар. домашни хамами, изграждани основно в мюсюлмански къщи. В някои домове от началото на миналия век са запазени подобни помещения, при които водата се е затопляла в каци и ведра. Изключение е къщата "Хиндлиян" в Пловдив, която е аристократична постройка с баня, посочи доц. Коцева.

Широкото навлизане на баните в българските домове започва едва с масовото изграждане на ВиК мрежата. Въпреки това първите опити на държавата за модернизиране на градовете в санитарен план често се провалят – българите смятали за излишен разход плащането за отклонение от главния водопровод, за да имат чешма или тоалетна в дома си. В началото на XX век дори там, където вече е имало централни водопроводи по главните улици, разклоненията често не стигали до къщите, добави тя.

Честита баня

Традицията да се "честити банята" постепенно добива гражданственост и днес се използва най-вече като израз на самоирония, посочи доц. Коцева. Тя припомни, че думите често се свързват с британския премиер Уинстън Чърчил, за когото е известно, че не е имал добро отношение към Балканите и по-специално към българите. В този смисъл може да се приеме, че популярността на израза е и отражение на погледа на западния човек към региона.

Със сигурност обаче "честитенето на баня" има корени в традиционния бит, подчерта ученият. За българите ходенето на баня е било цялостно събитие – ден, възприеман като празник в буквалния смисъл на думата: ден, „празен“ от работа, когато не се излиза на нивата и човек си почива.
 
Телякът

Фигурата на теляка винаги е присъствала по нашите земи – първо в хамамите, а по-късно и в обществените бани, като основната му функция е била да изчисти гърбовете на посетителите, разказа доц. Коцева. В османските хамами телякът не се е разглеждал като отделна професия – тази роля често е изпълнявал самият съдържател на банята, нает от него човек или дори други посетители. С времето обаче телячеството постепенно се оформя като самостоятелна професия.
  
Колко бани са останали

В България функционират около 125 обществени минерални бани, сочат данните на Асоциацията за минералните бани в страната, представени от Ивайло Захариев. Повечето от тях се намират в Южна България заради богатството на минерални извори в региона.

По думите му обаче някои от най-известните балнеоложки центрове като Хисаря и Велинград са лоши примери за опазване на градските си бани. В Хисаря от шест–седем обществени бани днес работи само една, а във Велинград – пет, и то в недобро състояние. В Кюстендил също има няколко бани, като една от по-старите турски е затворена.

В София са известни 12 минерални бани, които днес са изоставени, като възстановени са само две. Единствената, която работи непрекъснато, е банята в Панчарево – винаги пълна със софиянци и туристи, включително от далечни страни като Япония. Втората е банята в Банкя, но тя е преустроена и функционира като модерен спа център.

Спа центрове или минерални бани

Според Ивайло Захариев причините за затварянето на голяма част от минералните бани у нас са няколко, като една от основните е разцветът на спа туризма след 90-те години, когато значителна част от минералната вода започва да се насчва към спа хотелите. Той подчерта, че двата сегмента на туризма – традиционните бани и модерните спа центрове – би трябвало да се развиват паралелно и да се допълват, а не едната индустрия да изземва ресурсите за сметка на другата.

"Между спа индустрията и банята има огромна разлика. В обществените бани водата в басейните е проточна и не се третира с химикали", посочи Захариев. По думите му почивката там е по-качествена заради спокойната обстановка, по-малкото струпване на хора и запазеното традиционно разделение на мъжка и женска част.
 
Как е по света?

В Турция и Япония традицията на обществените бани е запазена, разказа Ивайло Захариев. В японската столица Токио във всеки квартал има малки бани, а асоциация се грижи цената да е еднаква навсякъде – преизчислено около 7 лева. В Европа дори съществува понятието „европейски термализъм“ заради множеството минерални извори на континента.

Изключителен пример е Унгария, където повечето бани са възстановени като модерни спа центрове. В Будапеща чрез подразделение към общината са възстановени 15 бани, които носят годишни приходи от 40 млн. евро, като всяка година се възстановява или изгражда поне още една. Подобни добри практики има и в Исландия, Германия, скандинавските държави, Грузия и Чехия, където възстановените бани обикновено са смесени за мъже и жени.

За съжаление в България все още няма работеща схема за възстановяване на минералните бани, коментира Захариев. По думите му има общински бани, които функционират успешно, но голяма част от тези, които са общинска собственост, са изоставени. Това води до сериозни щети за София и страната – не само имиджови, но и туристически, здравни и икономически.

Средствата

Все още няма изготвени разчети колко средства биха били необходими за възстановяването на всички минерални бани в страната, посочи Ивайло Захариев. По думите му за големите обекти, като Централната минерална баня в София, която е затворена от близо 40 години, прогнозите сочат нужда от около десет милиона лева само за възстановяването . За по-малките бани, като тези в столичните квартали Княжево и Горна баня, необходимите средства биха били значително по-малки, уточни експертът.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Основна линия

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Управлението не е само природна дарба, а професия и учене през целия живот, каза президентът Илияна Йотова на откриването на петото издание на форума, организиран от медийната плат ...

Четиричленна делегация от побратимения италиански град Дерута е на посещение в Троян. Тя е водена от кмета на Дерута Микеле Тониачини и почетния консул на България за област Умбрия ...

Столична община започва процедура за доставка на 80 нови трамвая, като вече е публикувана първа пазарна консултация в електронния портал за обществени поръчки. Това съобщи заместни ...

Община Сливен планира изграждането на голям парк срещу Градската градина, съобщи на брифинг кметът Стефан Радев. След решение от 11 февруари Министерският съвет предоставя на Общин ...

Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Шумен през 2024 г. нараства с 5,5 на сто на годишна база, съобщиха от отдел "Статистически изследвания - Шумен" към Териториал ...

               

Заместник-министърът на здравеопазването Добромира Карева откри изложбата на тема "Любовта прави света по-добър", организирана от Столична регионална здравна инспекция. Събитието б ...

Проект за подмяна на водопроводната мрежа в сливенското село Желю войвода на стойност около 6 млн. евро ще бъде финансиран от ВиК холдинга, съобщи  на брифинг кметът на община ...

Управлението не е само природна дарба, а професия и учене през целия живот, каза президентът Илияна Йотова на откриването на петото издание на форума, организиран от медийната плат ...

Столичният инспекторат е извозил близо 500 кг отпадъци, събрани по време на доброволческа акция за почистване на наноси по бул. "Симеоновско шосе" през изминалия уикенд. Това съобщ ...

Четиричленна делегация от побратимения италиански град Дерута е на посещение в Троян. Тя е водена от кмета на Дерута Микеле Тониачини и почетния консул на България за област Умбрия ...